Александър Енчевич - стихове (прод.)

Накрая

Макар и да не вярвам в живота след смъртта
аз знам, че всъщност няма, не мога да умра!

За всички окончателни и сигурни неща
си трябва постоянство. А аз не съм така!

Отдавна го усещам: живял, недоживял -
аз гледам как минава край мене моят дял.

И замъците свои градил, недоградил -
и сринал до основи - отново съм сгрешил.

И любил, недолюбил - във всичките жени,
във вените, в кръвта ми - пулсираш само ти.

Остават толкоз много несвършени неща!
Аз знам - ще ги довърша, щом имам вечността!

И затова - не виждам как мога да умра!
Ще скитам неспокоен. И теб ще съживя.

...али

Когато ни пронижат зимни хали,
като дърво покрито с инциали
на хиляди любови и печали,
заспиваме под снежните воали
и чакаме пак слънце да погали
телата ни, за нежност изгладняли;
сърцата ни, за обич зажадняли;
душите ни за радост закопняли.
Сънуват ли дърветата? Едва ли...