Александър Енчевич - стихове (прод.)

Накрая

Макар и да не вярвам в живота след смъртта
аз знам, че всъщност няма, не мога да умра!

За всички окончателни и сигурни неща
си трябва постоянство. А аз не съм така!

Отдавна го усещам: живял, недоживял -
аз гледам как минава край мене моят дял.

И замъците свои градил, недоградил -
и сринал до основи - отново съм сгрешил.

И любил, недолюбил - във всичките жени,
във вените, в кръвта ми - пулсираш само ти.

Остават толкоз много несвършени неща!
Аз знам - ще ги довърша, щом имам вечността!

И затова - не виждам как мога да умра!
Ще скитам неспокоен. И теб ще съживя.

...али

Когато ни пронижат зимни хали,
като дърво покрито с инциали
на хиляди любови и печали,
заспиваме под снежните воали
и чакаме пак слънце да погали
телата ни, за нежност изгладняли;
сърцата ни, за обич зажадняли;
душите ни за радост закопняли.
Сънуват ли дърветата? Едва ли...

Още не

"Само мисля, че струва си
да не крия че влюбен съм."
    Михаил Белчев

Още вярвам че струва си
да не криеш че влюбен си.
Още рицар, но не йезуит.

Още липсва търпение.
За самосъхранение
още нямам инстинкт придобит.

Още вярвам, че давайки,
ледовете стопявайки,
ставам малко по-жив и по-друг.

Още ставам след удара.
Търся в бездната хумора
Още вглеждам се в нея напук.

Още чакат в бутилките
на писмата горчиликите
да ги хвърля в морето все пак.

Още чакам на гарата
без билет, но с китарата
да ме вземе последният влак...