Генерал Марин Драганов Енчевич

(1860-1934)

Името на този забележителен българин е почти непознато на съвременното ни общество... Ген. Енчевич е бил съвременник и пряк участник на редица важни политически събития от началото на века в родината ни, Европа и по света.

Марин Драганов Енчевич е роден на 1-ви авг. 1860 г. във Велико Търново. Завършва първия, след Освобождението, випуск на Военното Училище в София (1879) и след това Военно-юридическата Александровска академия в Санкт-Петербург (1882-1885).

В периода между 1885 и 1886 Марин Драганов Енчевич, заема длъжности Военен следовател и Военен прокурор в Русенският Военно-Окръжен съд и Комендант на Сливница (08.11.1885-09.03.1886).

Участва в Сръбско-Българската война от 1885—1886 година. Като активен политически противник на политиката на Стефан Стамболов, е подложен на гонения и арести и е принуден да емигрира в Русия, но на следващата година се завръща нелегално в България и взема дейно участие в Офицерският бунт от 1887. След потушаването на бунта отново емигрира в Русия където завършва Николаевската Генерал-Щабна Академия (АГШ) в Санкт-Петербург (1887-1890) и от 1891 е на служба в Руската Императорска Армия.

* 1879 - Прапоршчик от българската армия (10 май 1879, 23-а Русчукска дружина, Русе)
* 1880 - Подпоручик от българската армия (1 август 1880)
* 1882 - Поручик от българската армия (30 август 1882)
* 1885 - Капитан от българската армия (30 август 1885)
* 1891 - Штабс-капитан на 53-ти Задкаспийски стрелкови батальон
* 1894 - Капитан (за отличие)
* 1898 - Подполковник, 90-ти пехотен Онежки полк
* 1903 - Полковник (за отличие)
* 1912 - Генерал-Майор (за отличие), командир на 2-ра бригада на 2-ра Сибирска стр. дивизия
* 1916 - Генерал-Лейтенант, командир на 62-ра пехотна дивизия.

В периода 1893-1898 е началник на няколко военни и изследователски експедиции в Средна Азия.

По време на Руско-Японската война (1904-1905), Марин Драганов Енчевич, като командир на стрелкови полк, участва в битките при Сандепу и Мукден. В хода на кампанията Марин Енчевич се запознава и служи под командването на редица забележителни руски военачалници, като например ген. Домбровски и ген Корнилов, Лавр Георгиевич - впоследствие Върховен главнокомандващ на руската армия, организатор и лидер на Бялата Армия и Бялото движение на Дон. По време на Руско-Японската война полковник Енчевич получава ранение, отличава се в няколко операции и е награден със "Георгиевско Златно оръжие за храброст".

Общият списък с военни награди на генерала е още по-впечатляващ:
* княжески орден „Св. Александър“ V степен, с мечове (1886)
* орден "Св. Анна" 3-а степен (1898)
* орден "Бухарска звезда" - златна, 2-ра степен;
* орден "Св. Станислав" 2-ра степен с мечове (1906);
* орден "Св. Анна" 2-ра степен с мечове (1906);
* Георгиевско Златно оръжие за храброст (1907);
* орден "Св. Владимир" 3-та степен (1911);
* орден "Св. Станислав" 1-ва степен с мечове (1915);
* орден "Св. Владимир" 2-ра степен с мечове (1915);
* орден "Св. Анна" 1-ва степен с мечове (1915);
* орден "Св. Георги" 4-та степен ("Георгиевский Крест").

По време на Първата Световна Война, Марин Драганов Енчевич, вече като генерал-майор и от 1916 - генерал-лейтенант, командва 2-ра бригада на 2-ра Сибирска стр. дивизия, а от 1915 е командир на 62-ра пехотна дивизия.

През 1922 г., с цената на големи усилия, Марин Д. Енчевич успява да се завърне окончателно в България.

Генерал Марин Драганов Енчевич умира на 04.06.1934 год. в София.

Целият живот и военна служба на този наш забележителен съотечественик са пример за това, как трябва да се живее достойно, как трябва да се обича и да се служи всеотдайно на Родината.

Неговите спомени писани в края на живота му и публикувани в книгата “Изповед на един родолюбец”, са неподправено отражение на българската действителност по време на Турското робство, Руско-Турската война. Спомените на генерала пресъздават България непосредствено след Освобождението, по времето на управлението на Ст. Стамболов, както и обстановката в света в периода до Първата Световна Война.