Александър Енчевич - Стихове

Ctrl-Alt-Del ("Паметта")

Седнал на ръба на Паметта си
аз поглеждам долу в пропастта
и подпитвам тихо Съвестта си:
"А бе.. що не взема... ей така...
като с гъба да изтрия всичко,
писано по черната дъска?
Няма да оставя даже сричка
от написаното досега!"

Просто още малко се накланям,
(знам че не е късно да се спра..
но защо?) Политам! Всъщност - падам.
И не съжалявам за това!

Аз летя през всичките години...
вглеждам се във всичките лица...
Като че минвам през къпини!
Със безброй невидими бодили
всяко се забива във плътта
и откъсва мъничко парченце от това,
що беше Паметта.

Няма да се вглеждам! Ще изтривам!
Всичко, до последната черта!
Без да се замислям ще убивам,
всичко край което прелетя!

Всичко дето мразех и обичах! -
малко или с цялата душа...
Всичко дето бранех и отричах
с викове и с пяна на уста!
Всичко дето купих и продадох -
евтино... и на добра цена.
Всичко дето лакомо нахапах
за да го изплюя след това.

Край изтрил съм всичко до последно.
На места замазвах със боя
онова което бе попило
или нямах нерви да го стържа
със пирони нокти и стъкла.
Казвам си "Добре ми е така!"
И със вик отново се събуждам
седнал на ръба на Паметта.

Baby...

Три седмици безспир вали.
Аз знам защо -
защото ти си ми сърдита...

И вероятно даже ти
не знаеш, как го правиш, но...
дъждът връхлита.

Дали и нейде в древността
потопът почнал ей така
защото някой мъж се скарал с Афродита?

moe_mime

Още ли дрънчат вериги
и си тъжна?
Тези мисли... приеми ги!
(не си длъжна)

Във всеядния фейсбук
бушуват страсти.
От сърце. От там, от тук.
От яд. Отчасти.

Анонимни. Ерогенни.
Виртуални.
Ритуали на съвременните
гали.

Чака Евридика
в клетъчната мрежа.
С десет клика
ще се влюбя, ще зарежа.

Трябва ли и ние с теб
да сме такива?
Килобайти в тая уеб-
алтернатива?

Назови ме не със ник -
На глас. По име.
Да възкръсна, да възникна,
moe_mime...

Напоследък

Напоследък не сънувам. Напоследък и не спя.
Само гледам във тавана, гледам и мълча...

Напоследък - неусетно, неутрално не-битие...
Напоследък всяка дума всякаш почва с "не"!

Някой ден ще се науча да живея сам.
Някой ден... като порасна, като съм голям.

Засега съм явно малък, вярвам в чудеса:
в обещания и клетви, в живата вода.

Засега съм още малък и не съм готов.
Срам ме e дори да кажа - вярвам във любов?!

Но работя по въпроса! На, от четвърт век,
в Дядо Мраз не вярвам вече, в снежния човек...

Някой ден ще се науча да съм сляп и глух и ням,
да не чакам, да не вярвам, да не дишам, да не съм! -
със отнесена усмивка гледайки света
легнал в ваната с гореща, кървава вода.

Днес

Днеска станах сутрин рано
и помислих си че само
ти
си в мойте мечти.

Ти си мост а аз реката
ти си слънце, аз тревата
ти!
смях и сълзи

А когато вчера сутрин
днеска още беше утре,
а пък вчера още беше днес
и събуден от лъчите, и от теб, и от врабците
се и усмихнах и помислих че

утре рано ще се вдигна
и със пълен глас ще викна
че
съм много добре!

Затова че ти си с мен
и аз съм с тебе този ден
блести
дори да вали

И когато уморен
от себе си, заспи тоз ден
за да настъпи после утро пак -
ще се сетя, вчера бнеше
станах, хич не ми се спеше
и със радост ще си спомня как

вчера бях написал песен
просто две минути весел
шум
и дойде ми наум,

че утрешното днес ще стане
вчера но ще си остане
в нас
поне една част

more...