Александър Иванов Енчевич

"Името на този не дотам бележит българин също не е много познато на съвременниците му..." :)

Аз съм българин - така се чуствам, така живея, така съм избрал .. а и земята ни явно също ме е избрала по някакъв начин.

Обичам да пробвам и да уча нови неща: нови езици, нови танци, нови отношения, как да летя с прапланер, как да яздя кон, как да карам яхта и да се оправям в морето...

Обичам да правя и някои неща които вече съм научил и - (къде повече, къде по-малко) ги правя добре: да свиря на китара, да готвя, да карам сърф, да карам ски, да карам сноуборд. Май просто обичам да карам... да карам бързо. Понякога карайки бързо пропускам нещо... често пъти съдбата е благосклонна и ми дава шанс да се върна и да го опозная по-добре :) Понякога се получава... а понякога не.

Има една тънка разлика между предизвикателство и чанч... Не обичам чанч, но обичам предизвикателствата! Например обичам да превеждам и то най-вече стихове или песни защото това ми изглежда като предизвикателство. Красиво. Концентрирано. Опитай се да пренесеш тази красота в другата реалност без да я разводниш... и тези които четат превода да усетят душата на написаното - предизвикателство си е!

Обичам да пиша песни... макар че напоследък рядко се случва...

Обичам да пиша стихове. Всъщност не обичам, а просто понякога ги пиша... изливат се... обикновено - когато много ме боли...

Обичам да обичам... макар че след това обикновено пиша стихове :)

И гледам да не мразя. Но и това се случва на моменти. После ги забравям. Или прощавам. Което е добре...

:)